Забравената история на 8-те жени, останали завинаги под връх "Ленин"

Месецът е юни, годината – 1974 година. 30 дни след като скандала "Уотъргейт“ засенчва срещата между американския президент Никсън и руският му колега Брежнев, две жени, американка и рускиня, също се срещат, но под сянката на връх "Ленин". 

Моли Хигинс за първи път вижда Елвира Шатаева в подножието на „върха на света“. Тя е поканена в последния момент на международна планинска среща, организирана от руснаците и е част от групата от 19 американци.

Сред тях има само 2 жени, а организаторите на срещата не са много сигурни как те се вписват в алпинизма.

"Бях амбициозна и много самоуверена. Мислех, че съм достатъчно силна“, разказва Хигинс пред CNN. Днес тя работи в клинична лаборатория в Монтана. През 1974 година тя и екипът й носят провизии към лагер две, точно в подножието на върха, когато земята се разтриса. Хигинс си спомня ужасяващия звук, последван от рева на лавина, свличаща се от върха на ледената кула точно над лагера. Снегът замъглява небето, разпръсква екипировката им, почти  погребва един човек, като други двама скачат в малка пукнатина, за да я избегнат. 4 души от екипа са тръгнали към „Ленин“ по-рано през деня. В продължение на 4 часа цялата група си мисли, че са загинали.

Ала всички оцеляват. Връщат се леко изплашени, но весели, че са живи в лагер 1, а след това – обратно в подножието на планината. Около 170 души, 10 от които западняци, окупират малък лагер. Това е първата голяма експедиция позволена от Съветския съюз, в която участват американци. Тя имала за цел да покаже възможностите на домакините и да се развият добри отношения с "вражеската Америка“ и събрала млади алпинисти от цял свят.

Но никой не си и представял колко много неща ще се объркат това лято

Историята на една от най-големите трагедии в алпинизма почти е изгубена. Дори и онези, които не обичат да се катерят, знаят за бедствията на Еверест и кой е Алекс Хонълд. Но и до днес, много малко са хората, които знаят пред какво са се изправили 8 жени през 1974 година, опитали да достигнат връх "Ленин“.

Когато Моли Хигинс слиза от планината след лавината, тя вижда красива рускиня, която дава заповеди на група мъже. Докато нарежда хората й да помогнат на един от ранените мъже, скочили в пукнатината, тя се приближава към американката и казва:

"Аз съм Елвира Шатаева.  Магистър в спорта. (Едно от най-големите отличия, давано от СССР. Още по-впечатляващо, ако е притежавано от жена.) А ти коя си?“

“Исках да съм като нея – толкова силна, толкова опитна. Тя беше герой“, казва Хигинс. Младата американка не била срещала друга жена алпинист, която да й служи за пример. Но пред нея вече стояла Елвира... Моли знаела, че тази среща ще я промени.

Арлен Блум също искала да е част от американската експедиция, но й било отказано. Затова тя се присъединила към женската швейцарска група и също се озовава в подножието на връх "Ленин“. Когато влязла в претъпканата с алпинисти хижа, американците й отказват място на тяхната маса. Но от другата страна на стаята й маха жена.

"Мъжете си мислят, че ние няма да стигнем до върха“

Жената е Елвира Шатаева. Тя кани дамите на своята маса, също пълна с жени и заявява: „Ние ще сме първите жени, които ще стигнат връх "Ленин“. Или пък може да е вашата група?“

"Защо не се изкачим всички заедно?“, предлага Арлен.

"Това е невъзможно“, категорично отговорила Шатева. Разбира се, руснаците искали техния отбор да е първи на върха. Шатаева разказала на Блум какъв е планът – 8-те рускини трябвало да стигнат върха, но по нов, по-труден маршрут, и да установят перманентен лагер горе.

"Ще успеем. Съветските жени са силни. Имаме колективен дух и можем да работим заедно“, заявява гордо рускинята. Но Блум се притеснява за дамите – техните обувки и екипировка е стара, сякаш повечето пари на СССР отиват в космическата им програма, а не в планинарството.

Жените са напълно убедени, че ще се изкачат и то за първи път без компанията на мъже до връх "Ленин“.

Ала никой не може да контролира нито времето, нито геологията

Цялата планина Памир е връхлетяна от снежна виелица, създаваща и условия за лавини. Две от тях вече са паднали, след като земетресението разклаща върха. Задава се и най-голямата буря, която регионът е виждал от 25 години насам. По-малко от ден след като Моли Хигинс слиза от върха, след като е ударена от лавина, снегът погребва няколко души в подножието на върха.

На 2 август Шатева и групата й тръгват да изкачват "Ленин“. По радиото те се шегуват, че е прекалено лесно и са леко разочаровани от пътя. На 3 август решават да си починат и тръгват отново към върха на следващия ден.

Тогава ги среща шотландецът Ричърд Норт, който решава да се спусне от върха по по-сложен маршрут. Мъжът се шегува с рускините, които "вървят бавно, но са с приповдигнат дух“:  "Ще останете без въздух!“, казва той на смеещите се дами, ала те категорично отговарят: "Не. Ние сме силни. Ние сме жени“ и продължават нагоре към върха.

По по-лесния маршрут от другата страна на върха се намира Моли с останалите американки. На 5 август те все още са в базовия лагер. Тогава получават предупреждението: "Не тръгвайте да се катерите, очаква се буря“. Жените пренебрегват съвета и се отправят нагоре, но условията били ужасни. Затова те тръгват да слизат обратно, а групата на Шатева стига до "Ленин“ късно следобед.

8-те жени са изморени, за това опъват палатките си и се свързват с базовия лагер, където е Виталий Албаков, също Магистър по спорта. Той им казва, че ако не тръгнат да слизат веднага, то трябва да изчакат вечерта да отмине. Шатева и групата й остават цяла вечер на върха. Ала излиза бурен вятър. Още тогава две от палатките им са отнесени.

Сутринта на 6 август вятърът е още по-силен. Една от алпинистките се е разболяла, а друга "не изглеждала добре“. Албаков настоява да започнат да се спускат.

Момичето, което не се чувствало добре, била Ирина Любимцева. Тя не можела да ходи, за това Албаков посъветвал групата да я оставят за доброто на всички. Така и станало. Ирина държала обезопасяващото въже за приятелките си. Докато те слизали надолу по склона, тя починала от замръзване.

Стотици метри по-надолу Шатева и екипът й отново опънали палатките си, изтощени от ужасното време. Албаков продължавал да настоява тези, които могат да вървят, да продължат със слизането. Още две жени с почувствали зле и починали. И останалите им палатки били отнесени от ураганния вятър.

Група от японски алпинисти, дочули разговора по радиото, разбрали, че някой е в опасност. Те се опитали да стигнат до Шатева, но вятърът бил прекалено силен и се наложило да се върнат в лагера си, който бил от към по-безопасната страна на планината.

"Моля ви, простете ни. Обичаме ви. Сбогом... Кога ще видим цветята пак?“

Около 8 сутринта на 7 август Албаков се свързва с Шатева: "Още три жени не се чувстват добре. Сега само две от нас функционират, но и ние отслабваме. Не, не можем... не можем да оставим нашите другарки след всичко, което те направиха за нас.“

В 10 часа Шатева казва: "Толкова е тъжно тук на мястото, което някога беше толкова красиво.“ Още една от жените умира. Други две са на път да издъхнат.

Около 15:30 рускинята започва да звучи дезориентирано: "Съжаляваме, че ви провалихме. Положихме всички усилия... А сега ни е толкова студено.“ В отчаянието си Албаков им обещава, че идва екип, който да ги спаси.
Последните думи на Шатева са от 18:30: "Още една жена почина. Няма да изкараме нощта. Нямам сили вече да държа бутона на трансмитера.“

"Сега сме две. И ние ще умрем. Много съжаляваме. Опитахме, но не успяхме. Простете ни. Обичаме ви. Сбогом“, е последното, което се чува от радиото в 20:30 часа. Гласът обаче не е на Шатева.

На следващия ден две групи достигат до лагера на жените. Вятърът е разпилял всичко около тях, а телата им лежат замръзнали в снега. Няколко дни по-късно група от трима американци се изкачва до мястото, за да прибере телата. Вечерта те остават там. По-късно се кълнат, че са чули руски гласове извън палатката си, но когато излезли, там нямало никого.

Сняг, лоша екипировка и най-лошата буря, която региона някога е виждал, убиват 8-те жени. Но за всички останали алпинисти, те остават герои. Въпреки всичко, те остават заедно до самият край.